Длан


Красимир се изкачваше на върха на оранжевеещата от залеза планина с раница на гърба.Той не знаеше какво имаше там горе, но можеше да види очертанията на дървена маса, към която го теглеше неудържимо. Щом се изкачи на мястото, пред него се очерта силуета на непознат висок мъж с оръфана каубойска шапка.

- Защо си дошъл? – попита мъжът и потропна леко с единия си прашен ботуш.

- За да играем покер. Чух, че никой не можел да те победи.

- Не играя с малки залози – рече онзи, като погледна към Красимир пренебрежително.

- Имам пари и имам късмет – произнесе много бавно Красимир. – Тези дни прибрах печалбата си от тотото.

Онзи се изплю на земята. Залязващото слънце пръсна оранжеви отблясъци по лицето му. Вятър повя периферията на шапката му.

- Казах, че залозите са наистина високи.

- Назови цифра – в този момент Красимир беше готов да заложи всичко, за да види лицето на покерджията, след като онзи загуби.

- Играя до изгрев слънце. И искам цялото ти богатство.

- Така да бъде – отвърна Красимир. - А ти какво ще заложиш?

- Името си! Ако ме биеш, ставаш най-великият покерджия на всички времена.

Без да се бавят повече, двамата се настаниха на дървените столове до масата. Играха през цялата нощ. Преминаха през всякакви комбинации. Рано сутринта, при пукването на оранжевия изгрев покерджията беше обрал последните ръце. Красимир беше изгубил играта.

Настъпи моментът за разплата. Младият мъж усещаше горчилката от загубата, която се разнасяше по цялото му тяло. Как беше могъл да опропасти богатството им, почивката им в Бора Бора, която осигури с печалбата от тотото, само за да играе с този тук?

Но нямаше какво да прави. Прерови всичките си джобове, изсипа раницата си. Земята се покри с пари, които вятърът повяваше по оранжевеещата от изгрева трева.

Покерджията не помръдваше.

- Какво чакаш? Взимай – рече сломено Красимир.

- Казах цялото ти богатство. Прибирай си хартийките. Тук няма да ми трябват.

Красимир го погледна невярващ. Без да чака втора подкана, той обра всички пари и ги напъха обратно в раницата. Сложи я на рамо и погледна покерджията в очакване. Но онзи не гледаше към него, а малко встрани. Красимир се обърна. Зад него стоеше Пламена.

Младият мъж се сепна от ужас и отвори очи. Беше в самолет, а Пламена беше отпуснала глава върху рамото му. Постепенно лицето му се успокои и по него пролази усмивка. Припомни си всичко. А именно, че отиваха с любимата му в Бора Бора, след като прибра печалбата от тото играта си миналата седмица.

Той взе меката й топла светлооранжева длан в своята. Дали почивката му, щастието му, или самия той би бил същия без тази ръка?

В този миг той вече знаеше, че е спечелил на най-трудната покер игра с много късмет - само в едната си десница сега Красимир обхващаше цялото си богатство.






www.podarimiprikazka.com
www.podarimiprikazka.blogspot.com
автор: Диана Петрова
за контакти: info@podarimiprikazka.com