Ботът поет


Вдън древен флоренциански замък на ръба на една скала се беше заселила хилядолетна магьосница. Многобройните туристи не я смущаваха, защото тя обитаваше само онези стаи, които бяха забранени за туристи. Влачеше се от помещение в помещение, мълвеше своите тайни заклинания и когато й доскучаваше, променяше живота на някого. В един мрачен ноемврийски ден магьосницата насочи пръста си на северозапад. От нокътя й се проточи бледа светлина, която премина през няколко държави и пристигна върху бюрото на Кирил. Той не й обърна особено внимание, защото се занимаваше с три компютърни проекта, а бързаше да приключи всичко малко преди сватбата си с Ваня. Светлината се вмъкна през порите на бялата му кожа, разля се по черната му коса, попи в тъмните му очи и озари усмивката му. Късно през нощта, когато той стана от бюрото, се огледа и не можа да повярва на очите си.

Намираше се в космически кораб, изпипан до най-дребните детайли и дори малко футуристичен, като че ли сам си го беше измислил. Кирил разтърка невярващо очи, ощипа се тук там, но очевидно не спеше. Космическият кораб се раздруса, Кирил моментално беше прилепен до седалка, върху която щракнаха няколко колана. От компютърния екран срещу него гръмна гласът на бот.

„Добре дошли на борда на Откривателя на Мечти – най-новият напълно роботизиран прототип на НАСА. Ако се чувствате изненадан или така все едно сънувате, моля откажете се от тези обидни за технологичния напредък фантазии. Това, което се случва, е толкова реално, колкото и всяко едно от пътуванията ви до Италия. Причината да имате честта да се озовете на това привилигировано място е скуката на Превеликата Властелинка на сърцата. Целта на пътуването ви беше зададена като сбъдване на най-смелата ви мечта. Корабът не получи данни коя е мечтата. Мисията ви на кораба е да я откриете.”

Щом гласът от екрана утихна, Кирил се огледа с ужас в очите:

- Какво, по дяволите... – успя да промълви, докато почувства мощно разтърсване на тялото си. Корабът очевидно се готвеше за излитане.

Минути по-късно Кирил вече беше в безтегловност и можеше да огледа по-старателно космическия кораб. Това чудовище изумително приличаше на Звездния разрушител от имперски клас, само дето не беше разрушител. В огромната зала, където се намираше Кирил, можеше да види многобройни непознати съоръжения, над които висяха следните надписи: „Турболазер за идентификация на мечта”, симулатор за „Разтегляне на времето”, множество кораби за „Поддръжка и превозване на обстоятелства”, „Лична обсерватория за изкуствен интелект”.

- Ще имам собствена обсерватория?!

- Да – отговори сухо Ботът.

- Оборудвана ли е?

- Да.

- И ще мога да правя в нея каквото си поискам?

- Да.

Радостта на Кирил беше неимоверна. Той все още стоеше втрещен и наблюдаваше как измежду съоръженията се движеше мултиплицирана роботизирана маса от малки работещи конструкции, които прехвърляха огромни живи пана с екскурзиите му с любимата в Рим, Сицилия и Флоренция. Те се носеха по автоматична лента и се претопяваха в блестяща фуния за междумозъчно преобразуване на златни минали преживявания в настоящи предпоставки за осъществяване на мечтите. Всичко беше обозначено и детайлно разяснено в табели край съоръженията с изключение на едно, а именно Йонният предпазител за „Запазване на тайната от мозъка на мечтателя” – там освен заглавието, нямаше други разяснения.

- Защо е нужно да се пази тайна? – попита Кирил.

- Тайната помага за сбъдването на най-смелата мечта. Конструирахме това съоражение специално за вашия случай – отговори ведро Ботът.

- Все едно! – отбеляза Кирил и побърза да влезе в обсерваторията.

Тя се превърна в любимото му място и той прекарваше там в продължение на седмици, месеци. От време на време разговаряше с Бота и го разпитваше за подробностите по съоръженията. Изучаваше с присъщата си сериозност части на кораба, който се оказа дълъг цели 1600 метра, а мощта на двигателите му – мощ на 25 000 обикновени космически кораба. Може би нещата щяха да се проточат и по-дълго, докато един ден той не каза на Бота:

- Всичко това е чудесно, но колко дълго ще продължи?

- Не съм упълномощен да разкривам.

- Знаеш ли? – замисли се Кирил на глас. – Започва страшно да ми липсва моето момиче.

- Невъзможно – отговори равно Ботът. – Тя не е регистрирана от идентификатора за мечти, а мога да ви уверя, че той работи с точност до гегаминимечтателност.

- Глупав бот! Не е регистрирана, защото не е мечта, глупако. Тя е моята реалност. Там! Долу!

Кирил се изнерви от краткия си разговор с бота, замисли се още по-дълбоко и от този момент той започна стремглаво да губи интерес в обсерваторията. Скоро просто седеше и се наливаше с всякакви напитки от безбройните възможности на Роботизираната космическа кухня. На следващия ден, когато Кирил се събуди, той с изумление видя приятелите си: Жоро, Колйо, Иван, Асен, Бъг. Последваха още няколко месеца в забава, където всички се разхождаха из кораба и научава подробности за експериментите, които Кирил вече провеждаше в обсерваторията си. Макар корабът да нямаше право да се занимава с мечтите им, момчетата много се вълнуваха от пътуването.

Но Кирил все повече странеше от приятелите си, без сам да знае какво се случваше. Скоро Ботът обяви, че корабът губи мощ и ще угасне в космическото пространство. Кирил и приятелите му никога нямаше да се завърнат на земята. Тогава Кирил наистина се стресна. Но какво можеше да стори?! В главата му нахлу образът на Ваня – как го докосваше, как се стелеха косите й, колко сладки бяха целувките й. Колко по-хубаво би било, ако и тя беше тук, ако заедно осъществяваха това пътуване към най-смелата му мечта.

И тогава се случи чудо. Йонният предпазител за „Запазване на тайната от мозъка на мечтателя” се самоизключи. Светлина заля всички зали в кораба и всички успяха да почувстват мощния тласък на необичайна сила.

- Какво става? – попита трескаво Кирил.

- Ти зареди кораба и сега той може да ви отведе обратно.

Приятелите му започнаха да го потупват по рамото един по един, но той все още сякаш не разбираше.

- Но как се случи това?

- Едва сега твоят мозък, твоето тяло, твоята душа едновременно осъзнаха какво означава любовта ти към Ваня. Тя може да не строи обсерватории и може да не е способна да те изведе в космоса. Но тази любов може да задвижи гигантски роботизиран космически кораб, който да сбъдне и най-смелите от мечтите ти. Тук, далеч от нея, в царството на фантазиите си, да се върнеш при нея се превърна в най-силната и най-смелата ти мечта.

След крайно неприсъщата реч за един обикновен компютърен бот, всички стояха, зейнали и невярващи на ушите си. И докато корабът приготвяше своите пътници за приземяване, в главите им се въртеше еднаква мисъл. Любовта, а не нещо друго, бе превърнала един говорещ бот в отчайващо романтичен поет. Ей на това му се казваше чудо на техниката!

- Чудо на любовта, уважаеми пътници – сякаш ги поправи Ботът кратко преди Кирил да се събуди до любимата си.

Далеч от суетата по завръщането в самотните стаи на флоренцианския дворец, старата магьосница се смееше така, че и стените можеха да разберат колко добре се забавляваше.






www.podarimiprikazka.com
www.podarimiprikazka.blogspot.com
автор: Диана Петрова
за контакти: info@podarimiprikazka.com