Мат, Вирджил Мат


Иън Флеминг беше страстен пушач, но този негов навик не му попречи да просперира в която професия пожелаеше. Той започна като журналист в Ройтерс, след това за кратко беше брокер, преди да намери едно от призванията си в морското военно разузнаване. Едва когато му възложиха специализиран отряд от командоси за нападения на щабквартири, можеше да се каже, че се беше захванал с нещо по-сериозно. Работата му през Втората Световна война му послужи за вдъхновение на безкрайните плетеници от приключенски сюжети. Главен герой в тях беше знаменитият и до днес Джеймс Бонд, британски разузнавателен агент, в който господин Флеминг вложи някои свои пожелателни черти. Бонд веднага спечели женските сърца с безстрашието си, всеотдайността си към работата и безупречния си вид, а мъжките – със суперсилата, късмета и не на последно място слабостта си към жените. Флеминг избра екшън героят му да е пушач, досущ като него, не толкова защото това допринасяше за изграждането на суперменския му имидж, а за да му е по-лесно да облече героя си със свои дрехи. Но когато го създаваше, авторът не беше много наясно в какво ще се превърне творението му. То не само покори киноиндустрията, но в един топъл следобед...

В един топъл следобед Флеминг опитваше от новия тютюн, който му беше подарил приятел, завърнал се от скорошно пътешествие в ЮАР. Там той заедно с група туристи по време на едно от планираните сафарита посетил племенна общност, чийто вожд му продал тютюн от изсушен мозък на лешояд. По думите на преводача туристите разбрали, че цигарите са дефицитни заради изчезването на този вид животни в западната част на страната. Вождът им обяснил, че повечето купувачи били хазартни играчи, защото след няколко дръпвания от тютюневия дим, те можели да се свържат с бъдещето си по особен начин, тъй като придобивали способността на лешоядите да надушват възможностите отдалеч, без да имат предварителна представа за тях. Флеминг, бидейки консервативен в личния си живот, прие този подарък малко резервирано, но реши да си свие една цигара заради апетитния мирис на тютюна. В крайна сметка, заключи той, нищо от тези бабини деветини нямаше да се случи.

Беше притворил очи в сънен полуунес, когато дръпна от ароматната цигара. Дробовете му се изпълниха с неочаквана свежест, нещо като гмуркането в прохладна морска вода след дълго препичане на слънцето. След това усещане, той не си спомни нищо до момента, когато се озова на болнично легло. Една млада русокоса медицинска сестра обмазваше ръцете му с тъмен мехлем с мирис на калиев перманганат. Тя приличаше на кукла от анимационен филм, която движеше непохватно ръце. Той я наблюдава известно време, докато постепенно не осъзна пронизващата болка в лявото си рамо. Огледа се и видя, че цялата му лява страна беше в превръзки. По лицето му се изписа ужас, а мед. сестрата моментално смени кукленското си поведение с добре заучена загриженост. По-късно разбра от разказа й, че е бил спасен по-чудо от възникнал пожар, за който причините тепърва щяха да се изясняват.

По това време Джеймс Бонд излезе полуобгорял от пламъците, но сега беше по-различен, от описанието му в творбите на Флеминг. Косата му беше черна, на устата му беше залепена мускетарска усмивка, а очите му блестяха хищнически.

Той огледа сакото си, а след това извади обгоряло портмоне от вътрешния си джоб. Отвори го и разгледа картите вътре с любопитство. Намери новата си лична карта и започна да чете. Под националност пишеше: „румънец”, годината на раждане беше 1980, а името му Вирджил Мат. Пребърка останалите си джобове, извади кутия с цигари „Bond Street” и се приближи до горящата сграда. Запали цигарата си от пълзящите пламъци, а после се отдалечи с бърза походка.

Мина край сградата на British American Tabacoo и угаси фаса си край оградата. Понечи да продължи, но чу изстрел, който префуча на сантиметри от главата му. Наведе се светкавично и почти пълзейки премина край оградата. Тези копелета не си поплюваха, гърмяха за изгасен фас, може би защото не знаеха с кого се захващаха. Опипа колана си – нямаше пистолет. Този път Флеминг наистина го изненада с новото превъплъщение, което му беше избрал. Джеймс Бонд или Вирджил Мат, както трябваше да свикне да се нарича, не знаеше каква е новата му мисия, какво се очакваше от него в новия роман, в който току-що се впускаше. Без да се бави, той се изнесе от мястото и се шмугна в тъмна уличка. Спря за миг, сякаш мигновено колебание го обзе. После се запъти към близкото нощно заведение. Беше решил да се позабавлява, преди нещата да се изяснят. Флеминг нямаше навика да му оставя повече от една свободна вечер. Знаеше, че щеше да срещне новата си любов – някоя неустоима хубавица с фатален чар. Беше свикнал с вкуса на автора си до такава степен, че го беше възприел за свой. Но това не се оказа проблем, защото Вирджил нямаше нищо против да си пада по хубавици и да обръща питиета по нощните клубове. Плати вход под изпитателния поглед на един от бодигардовете, който щом го пусна в заведението, позвъни на някого, за да предупреди за идването му.

Вирджил се спусна по стълбите надолу към завръзката на историята си с вътрешната убеденост, че тя ще се случи именно в този нощен клуб. Разбира се, интуицията му не го подлъга, защото още на влизане се сблъска с руса висока дама, която го изгледа игриво и се шмугна в женската тоалетна до входа. Вирджил я проследи с поглед и продължи да слиза в тъмницата, разсейвана само от въртящи се неонови лампи. Проправи си път до бара сред предизвикателно танцуващи двойки и си поръча двойно уиски с много лед. Отпи жадно и едва тогава се обърна да разгледа. Русата дама, която срещна при входа, вървеше право към него. Тя се приближи, целуна го и продължи да си проправя път сред тълпата. Вирджил остави уискито, хвърли пари на масата и я последва. Тя го изчакваше, но гледаше да пази известна дистанция, при което той реши да се скрие от погледа й. Тогава тя се заозърта тревожно, а Вирджил я изненада, като се появи точно пред нея, придърпа я за кръста и я целуна страстно.

- Мат, Вирджил Мат – рече след като целувката приключи.

- Стефи – отвърна русокосата, като му се усмихна загадъчно. – Просто Стефи.

Без да се бави, тя го хвана за ръката и го повлече по стълбите към втория етаж на заведението, като от време на време се озърташе. Докато се качваха, от отсрещната страна на бара през тъмни стъкла ги наблюдаваха група елегантно облечени мъже.

- Не трябваше ли само да го доведе тук? – рече единият с нотка на ирония в гласа.

- Погрижи се да си получи наказанието – отвърна другият с характерен италиански акцент.

- Нямаш проблеми, Дуранте – додаде доволно мъжът.

Никрандо Дуранте, новият изпълнителен директор на British American Tobacco, беше около 50-годишен италианец, израснал в Бразилия. Той се беше изкачил по стълбата на успеха след дългогодишен неуморен труд и жестоки лишения. Беше му се наложило да робува на бразилски мафиоти цяло десетилетие, като им засвидетелстваше лоялността си с поредица мръсни поръчки във финансовата сфера, на които беше изпълнител. Така годините минаваха, а той не намери време и желание да се ожени, докато в един момент се оказа на върха на тютюневата компания без жена до себе си. Жаждата му за женска ласка го принуди да се преориентира от публичните домове към „купуването на любовници”, както той сам наричаше връзките си с млади гладни момичета, които се съгласяваха на интимност с овехтялото му тяло срещу живота на декоративни секс зайчета – единственото, което можеше да им предложи Дуранте в замяна. Последната му любовница, към която той изпитваше по-топли чувства, отколкото към всяка друга, беше Стефи, произлязла също от семейство с нескончаеми финансови проблеми. Може би именно този факт приближи толкова Дуранте към чаровната блондинка. Тя беше по-непокорна от останалите и от време на време си позволяваше да флиртува, което караше Дуранте да побеснява от ревност. Но това не му пречеше да я използва като таен агент, който да му снася информация от конкуренцията, след като пофлиртува с някой от босовете. За всяка от забежките й извън работата, той я наказваше, като я заключваше в апартамента за около месец, където й се налагаше да моли бодигарда Симпсън за покупки и тайни излизания. Симпсън на драго сърце удовлетворяваше желанията й срещу кратки интимни приключения с нея, за които я предупреждаваше да си мълчи. Стефи отдавна искаше да се измъкне от безмилостната схема, в която беше попаднала, но нямаше сили да го стори и не знаеше как.

Онази вечер, в която тя почти се сблъска с Вирджил Мат, мъжът, който трябваше да доведе при любовника си, нещо в очите му й даде надежда. Тя мигновено хареса смуглото му лице и характерния му орлов нос, който й напомняше за нещо отдавна забравено или изгубено – а именно свободата й.

Любовникът й беше суеверен в много отношения, но особено относно работата си. Той ползваше услугите на небезизвестната гледачка Маргарита от кв. Надежда, при която ходеха много бизнесмени с надеждата да зърнат възможности в бъдещето или да получат предупреждения за грозящи ги опасности. Предният ден Дуранте се върна точно оттам с предсказанието, че тази вечер в бара щеше да се появи мъжът, който да унищожи кариерата му. Вирджил отговаряше изцяло на описанието, което даде Маргарита, и щом Дуранте получи съобщение, че той влиза в бара, съществото му се изпълни с омраза. Фактът, че Стефи си позволи волност именно с най-големия му враг, го озлоби още повече и вече нямаше никакви съмнения, че целта му оттук нататък щеше да бъде пълното унищожение на Вирджил, а защо не и на Стефи. След това той започна да мисли по-трезво и не позволи на Симпсън да ги последва. Може би така щеше да стане по-добре. Ако Вирджил се влюбеше в Стефи, той лесно щеше да попадне в ръцете му.

През това време Вирджил се наслаждаваше на прекрасната вечер с най-красивата жена, с която беше правил любов досега. Прелестните й руси коси се разпиляваха по тялото му и сладостни вълни се разливаха от петите до мозъка му. Имаше чувството, че не беше докосвал жена цяла вечност, не защото Флеминг го беше оставил без женско присъствие, а защото за първи път изпитваше такава неутолима жажда за близост. Изгревът ги посрещна сплетени като въже, единствено дланите им галеха тялото на другия.

- Ще се видим ли отново? – рече Мат.

- Вероятно не – отвърна Стефи, която едва сега осъзна, че е сутрин и все още никой не е нахълтал в стаята, за да я отвлече в плюшения й затвор.

Скочи и започна да се облича.

- Какво има? – зачуди се Мат.

- Бягай – отвърна тя. – Дуранте е по петите ти.

- Кой е той?

- Хайде стига... Той е тютюневият бос, чийто най-голяма конкуренция си ти... като нов бранд мениджър на Philip Morris – Стефи направи пауза. – Снощи трябваше да те заведа при него.

Вирджил я огледа с все същия горещ поглед, отново я привлече към себе си и я целуна страстно. Тя му разказа историята си накъсано и накрая й се стори, че получи негласното му обещание да я спаси от хватката на Дуранте. Все пак остана предпазлива, защото годините на лъжи и отчаяние я бяха научили да не вярва дори на себе си.

След като я изпрати, Вирджил реши да иде до бизнес сградата на Philip Morris, за да разбере в какво го беше забъркала развинтената фантазия на автора му този път. Оказа се, че има карта за достъп до всички помещения, кабинет, секретарка и страхопочитанието на колегите.

Прекара деня в преглеждане на документи и консултации със счетоводството и другите мениджъри. Вирджил хареса компанията и позицията си, но не спираше да мисли за Стефи. Очите й – те го молеха за спасение. В този миг той реши, че ще срине изкуфелия дъртак и ще освободи прелестната Стефи.

На следващия ден накара секретарката си да му насрочи среща с Дуранте на наета яхта край варненския плаж, където смяташе да поговорят на спокойствие. Беше сигурен, че Дуранте ще приеме, защото като бедно момче, изкачило се на върха, той обичаше лукса и позьорството. А и все пак във вените на Вирджил Мат течеше кръвта на Джеймс Бонд, а това на първо място означаваше, че късметът му отново щеше да проработи.

Дуранте се съгласи и на следващия ден Вирджил се изстреля по магистралата към Варна със суперновия си Aston Martin за 500 000 евро. Когато паркира колата си на пристанището, собственикът на яхтата Братоев веднага се насочи към него. Той похвали марката – Sunseeker, която била любимата на Джеймс Бонд. Вирджил се подсмихна и побърза да уреди формалностите. После се качи на борда сам. Дуранте дойде с половин час закъснение, придружен от Симпсън и под ръка със Стефи, която гледаше като диво животно, затворено в клетка.

Разговорът им протече враждебно и докато Вирджил се опитваше да смегчи нещата, изведнъж Симпсън го хвана, вдигна го като щанга и го запрати зад борда. Стефи изпищя и се замята в ръцете на Дуранте. През това време Вирджил се хвана за едно от висящите въжета, за които беше предупредил предварително собственика да постави. След миг Симпсън запращаше и Стефи зад борда. Вирджил я улови, преди да падне в морето, придърпа я с гръб към себе си и й запуши устата. Двамата висяха на метър от порените вълни и Вирджил й направи знак да се покачи върху перваза на прозорчето до тях. Той използва гръмкия смях на Симпсън, за да удари два пъти прозореца и да го отвори. После двамата се вмъкнаха вътре и едва тогава се целунаха.

Десет минути по-късно Симпсън и Дуранте бяха завързани един за друг и псуваха като моряци. Стефи им би шамари на воля, докато не ги предадоха на бреговата охрана. Вирджил набра секретарката си по мобилния си телефон, като през това време погълваше жадно от дима на цигарите с марка „Bond Street”. Той ги разгледа с любопитство. На кутията пишеше, че производителят е Philip Morris, компанията, в която работеше като бранд мениджър. Тези цигари си ги биваше, сигурно Флеминг беше се напафкал с тях, преди да опожари апартамента си и без да иска да го доведе до най-красивата жена. Щяха да му липсват, когато романът свършеше. Както и да е, безкрайни дела очакваха Дуранте в паралелната реалност на флеминговия роман, а по медиите вече гърмяха, че след опита му за двойно убийство, с кариерата му беше вече свършено.

Месец по-късно Дуранте дочу от телевизора на пазача пред килията си, че Вирджил и Стефи заминаваха в Румъния, родното място на Вирджил Мат, на почивка в Констанца или както иначе я наричаха – румънската Ривиера. Двамата любители на нощните барове щели да прекарат по-голямата част от времето си в лускозната спалня на великолепния мезонет, който бяха наели, твърдеше се в списание Блясък. Те твърдо решили да откажат цигарите с денонощен секс, се продължаваше в статията. А дали връзката им щяла да се превърне в дълготраен семеен живот, на този въпрос списанието не даваше отговор в опита си да се оразличи от останалата част от българската жълта преса, която винаги имаше по няколко противоречащи си отговора за всичко.

*

От болничното си легло Флеминг разсъждаваше върху пътуването във времето. Той познаваше законите на квантовата механика и вярваше, че като се връщаме в миналото, можем да променим миналото на една паралелна вселена, макар нашето да си оставаше непроменено. Какво би се случило обаче, ако някой ден тези закони можеха да се приложат спрямо бъдещето ни? Флеминг размърда лявото си рамо и отново усети пронизващата болка. Бяха му нужни колосални количества енергия, за да се премести в паралелна реалност, в която тялото му нямаше да е обгорено и нищо нямаше да го боли. Той беше виждал как монах със силата на ума си успява да накара цвете да порасте за няколко минути. Същото можеше да стори и той с болката си, та дори и с тютюнопушенето.

По дяволите, адски му се пушеше сега. Този негов герой – Мат, Вирджил Мат, сега се забавляваше с русата си принцеса и можеше да пуши до безбожие. А той трябваше да лежи тук и за да не скучае ,да разсъждава върху изгореното си рамо и трайните химически изменения на мозъка си, причинени от дългогодишната употреба на тютюна. Казваха, че тютюнопушенето потискало умствената дейност, но ако не беше то, щеше ли да може да се вживява в измислените си реалности чрез превъплащенията на героя си Джеймс Бонд? За нищо на света не можеше да се откаже от него – това му се струваше равносилно на смърт. Припомни си думите на Карл Густав Юнг: „Който тръгва по сигурен път, е вече мъртвец.” Усмихна се на себе си: „Честито Вирджил Мат”, помисли си преди да се отпусне в прегръдките на морфиновия си сън – „ти си единственият бранд мениджър в света, който живее в тялото на Джеймс Бонд, защото докато Бонд е герой от книга, написана върху умъртвени дървета, то ти си от плът и кръв!”

След секунди по лицето на Флеминг се разля блажена усмивка – той вече не усещаше болка. Как само щеше да нареди приятеля си, щом излезеше оттук... Без малко онази африканска цигара да го отвее в някоя паралелна реалност, където нямаше да може да създава героите си... Само да се събудеше...






www.podarimiprikazka.com
www.podarimiprikazka.blogspot.com
автор: Диана Петрова
за контакти: info@podarimiprikazka.com