Преследвачът на усмивки


Преди много години в далечна Австралия имало болница, където съхранявали сушени билки от посадените в градината. Веднъж, точно когато проветрявали стаята с билките, в болницата приели млада италианка, на която било време да роди. Съвсем неусетно към нея се вмъкнал смесеният аромат от най-различни билки. Италианката вдишала и почувствала как болките й се облекчават. Скоро се родил и малкият Хайсен Струга, нейният син.

Без да подозира нищо, тя се прибрала при съпруга си у дома. Оттогава изминали години. Хайсен растял здрав и силен и още от малък най-много се радвал, когато разсмее някого. Първоначално родителите му приели това съвсем нормално, но скоро забелязали, че ако Хайсен не успее да предизвика нечия усмивка, посървал в продължение на дни. Тръгнали да го водят по лекари, но никой не можел да намери причината за държанието му. Не щеш ли, веднъж на пазара се спрели при щанда с подправките. Италианката пазарила от продавачката няколко подправки и й оставила повече пари. Жената й казала:

- За благодарност, ще ви кажа нещо за сина ви. Той е омагьосан от аромата на рядко съчетание на билки. Това дете търси щастието си по усмивките на хората. Но ще го намери едва когато открие една усмивка – най-близката и едновременно с това най-труднодостъпната.

Семейството скоро забравило за случая. А Хайсен се влюбил в подправките. Той започнал да събира такива и където и да идели със семейството му, си купувал нови. Мечтаел да стане готвач в свой собствен ресторант. Искал да приготвя най-вкусните гозби, които да предизвикват усмивки на хората. След време заминал за Лондон, където работел като търговски мениджър на една корпорация и там той преследвал усмивките на хората и сред клиентите, и сред колегите си. Щом не успеел да ги спечели, това го натъжавало и той влагал още повече сили в работата. Така лека-полека съвсем се отдалечил от мечтата си да готви в собствен ресторант.

Един ден срещнал прекрасната Милена. С милувките, с думите си тя внасяла толкова топлина в дните му, че понякога успявал да забрави за лова на усмивки и да мечтае отново. Но въпреки любовта си към нея, дълбоко в себе си, той все още чувствал, че не е намерил своето щастие. Пристигнали в България, нейната родна страна. Милена го завела на Женския пазар, откъдето си купил нови подправки.

Щом се прибрали, му хрумнала идея за изненада. Той често правел такива на любимата си – или рисувал сърце на огледалото, или й подарявал мече с шоколадови бонбони, положени в чекмеджето й с дрехи. Размесил подправките и ги сложил до спалнята им. После въвел Милена:

- Искам да усетиш аромата на нашата любов – най-хубавият!

Двамата се целунали, а после се любили дълго, преди да заспят. На сутринта пръв се събудил Хайсен. Обърнал се към любимата си, която лежала до него и се усмихвала в съня си. Осъзнал, че сред всички усмивки, които преследвал в живота си, имало само една, която е способна да го направи истински щастлив - тази на Милена. В този миг най-сетне неволната магия от аромата на билките в австралийската болница била развалена. За да се стигне дотам обаче, той трябвало не просто да получи усмивката на любимата си – такива тя му дарявала много. Трябвало да спечели най-близката и труднодостъпна усмивка в света – своята собствена.






www.podarimiprikazka.com
www.podarimiprikazka.blogspot.com
автор: Диана Петрова
за контакти: info@podarimiprikazka.com