Любовен филм


Беше ранна ноемврийска утрин, малко преди сватбата на Дончо с Лора. Както обикновено, той вече беше в банката, където работеше като началник отдел по кредитиране. Пиеше кафето си и се взираше през прозореца. Макар спокоен и щастлив, животът му все пак от време на време му се струваше скучен. Не щеш ли, навън паркира черна лимузина, отвори се врата и оттам се показа мъжка обувка от крокодилска кожа. От колата излезе висок мъж с каубойска шапка и с пистолет в ръка. Дончо стана от бюрото си и се приближи до прозореца. Видя как мъжът влезе през вратите на банката. Миг по късно той видя през стъклената си врата как мъжът удари вратата с юмрук и тя се разпадна с трясък. Непознатият погледна към ръката си самодоволно и влезе.

- Какво си мислите, че правите? – викна Дончо.

Онзи хвърли чувал върху монитора му и рече:

- Искам до минута чувалът да се напълни с банкноти!

Мъжът свали шлифера си пред смаяния Дончо, а след това и лицето си, което се оказа добре изработена маска. Отдолу се показаха косматите му бузи и чело – истинско лице на котарак. Панталонът му се размърда и от задния джоб изникна котешка опашка, която се спусна надолу чак до коленете му. Дончо не вярваше на очите си – това създание беше като котарак с гигантски размери.

- Оправи ми деня или ще се превърна в сутрешния ти кошмар! – изсъска Котарака.

- Ок! Ок! Само по-леко – съгласи се уж Дончо, който в този момент можеше да мисли само за Лора и как не желае да я загуби.

След това подмина странното създание и секунди след като онзи завъртя главата си встрани, той ритна ръката му с пистолета. Пистолетът изгърмя във въздуха и скоро всичко утихна. Когато Дончо се освести, лежеше на земята в стар киносалон всред пушека от пистолета. Срещу него стоеше седнал на стар кашон Котарака и потупваше с пистолета по кашона.

- Признавам, че не го очаквах. Всеки, който успее да измъкне пистолета от ръцете ми, получава това, което най-много иска. И ето ти!

В този момент огромен джип разкъса киноекрана и се приземи на милиметри от него.

- Дни преди пенсия! А трябва да върша такива неща – мърмореше стар негър в полицейска униформа вътре. – Качвай се! Тия шефчета от Холивуд се чудят какво да измислят. Не стига, че съм претоварен с работа, а сега ми тупнаха и теб. Трябвало да те взимам навсякъде, където ходя. Ай, ай, ай!

Чернокожият натисна педала на газта и колата изръмжа. Дончо влезе и потеглиха рязко. Мъжът не преставаше да дърдори, докато караше с безумно висока скорост по нюйоркски булевард. Дончо погледна назад – преследваха ги три еднакви черни джипа. Скоро започна престрелка между чернокожия и мъжете. Колата пред тях се взриви, а той някакси успя да я прескочи и се приземи в полуизоставен завод със стари машини. Двамата изхвръкнаха през прозорците, като чернокожият се закачи на куката, провесена от кран, а Дончо се приземи право в кабината.

- Виждаш ли куката? – викаше чернокожият в истерия. – След две секунди да е на покрива.

Облян в пот и невярващ на очите си, Дончо натисна едно копче, което захвърли закачения чернокож на покрива на сградата. При отхвърлянето на мъжа, таванът някак услужливо се продупчи специално за изпълнението. Когато падна върху сградата, Дончо погледна към небето. Там свистеше хеликоптер, от който започнаха да го обстрелват мъже в черни костюми.

Докато бягаха от преследвачите си, Дончо се опитваше да задава въпроси на чернокожия, за да разбере каква беше причината да ги преследват. Но все не оставаше време. Така в непрестанно преследване изминаха дни, седмици и месец.

Беше започнало да му омръзва, а Лора – тя така му липсваше. Ръцете й, косите й, милувките. Сега изглеждаха толкова далечни. Изведнъж страшно му се прииска да се прибере у дома. Не щеш ли, като по сценарий на късометражен филм, скоро отново минаха край изоставеното кино и видяха екрана, който строителни работници закърпваха.

- Спри – викна Дончо на чернокожия, който караше кола, зареждаше пушката си и едновременно с това говореше по телефона.

Онзи дори не го чу и Дончо, който вече съвсем ясно знаеше какво точно иска да се случи, скочи от колата. Превъртя се няколко пъти и отново разкъса киноекрана. Падна върху Котарака и пистолетът му отново хвръкна и гръмна във въздуха. Залата блесна, внезапно огряна от сини светкавици и изведнъж Дончо се оказа обратно в банката.

- Пожела си да се върнеш при любимата и когато ритна пистолета, желанието ти се сбъдна. Това е просто покъртително – занарежда Котаракът. - Да не си решил да ставаш участник в любовен филм?

Дончо не отделяше поглед от него. Той закима, а накрая се усмихна.

- Вече не си интересен – продължи Котаракът. - Не ми трябват и парите от банката. Нямам работа тук.

Котаракът се запъти към вратата, а Дончо все още стоеше и се усмихваше. На излизане онзи постави каубойската си шапка и в този момент изчезна. През това време, без да се бави, Дончо се втурна към къщи. По пътя си мислеше, че в скучната реалност на службения си банков живот, имаше само един човек, с когото искаше да бъде. Да бъде днес, да бъде утре, да бъде до края на живота си. Ако ще това да беше най-сладникавия любовен филм, в който ще участва. Любовните филми, в крайна сметка, казваше си от личен опит Дончо, може да не стават за гледане, но определено са най-подходящите филми, в които да се живее.






www.podarimiprikazka.com
www.podarimiprikazka.blogspot.com
автор: Диана Петрова
за контакти: info@podarimiprikazka.com