Щастливият конкурент


Можете ли да предположите, че в нашия град живее и работи вълшебен готвач? Той се нарича Васил и приготвя ястията си с толкова любов, че който хапне от гозбите му, открива съставките на собственото си щастие. Още преди време се прочул ресторантът му и заприиждали хора от далечни краища с надеждата да открият онова, което ги прави щастливи. Нямало значение колко дълго ще се вари и пече едно ястие, Васил винаги бил достатъчно търпелив, за да го приготви по уникалния вкус на всеки човек. Славата му се разнесла и сред готвачите. Те искали да разберат каква е тайната на успеха му и един по един се изреждали с все по-трудно изпълними желания пред него. Но накрая и те си отивали доволни. Ето че обаче се намерил негов колега, който му завидял за успеха, макар сам да бил също добър готвач. Той чул за една планинска магьосница, която може да му помогне със съвет. Тя не се показвала всекиму, а само на онзи, който успеел да я примами с нещо, изработено от самия него. Така нашият герой сготвил от най-вкусните си манджи и тръгнал да я търси из планината. Помирисала магьосницата аромата и изскочила насред пътя му.

- Що искаш да знаеш, момче? Ще ти го кажа, а в замяна ще ми дадеш храната.

Без да се мае, готвачът отговорил:

- Искам да дам задача на Васил да сготви нещо, което да не успее. Но не знам какво.

Магьосницата изяла вкусотиите, които й занесъл, облизала се и казала:

- На обущаря обувките са скъсани. Това е твоето решение.

Без да обяснява повече, тя отпратила готвача. Той не разбрал какво искала да му каже, но на слизане се спънал и едната му обувка се скъсала. Веднага щом се върнал в града, отишъл да си купи нови. Момичето, което му ги продало, било толкова мило и усмихнато, че като че ли всичко му потръгнало. Щом премерил обувките, те му се сторили необикновено меки и удобни и той попитал:

- Как се казваш, момиче?

- Александра – казала тя.

- Александра, току-що ми даде чудна идея!

На следващия ден отишъл в ресторанта на Васил. Пожелал от него да направи ястие по свой вкус – нещо, с което да направи щастлив самия себе си. За свое учудване Васил много се затруднил. Той знаел добре какво да сложи, така че да удовлетвори вкуса на всеки човек, но своите вкусове – тях почти не помнел. Започнал Васил да приготвя гозбата за себе си. Или преварявал, или изсипвал повече сол, или се спъвал и готовото ястие падало на земята. Като го гледал, колегата се смилил над него, станал и сам отишъл в кухнята. Събул обувките си и рекъл:

- Обуй ги! Може би с тях ще ти потръгне.

Така и станало. Той приготвил най-вкусното ядене на света, онова, което да се услади на самия него. Ароматът му се понесъл над града в ранната утрин. Александра, която тъкмо отваряла магазина си, го подушила и не могла да устои. Качила се на колата си и с възможно най-бърза скорост пристигнала до ресторанта на Васил. Влязла вътре и по навик погледнала към обувките му.

- Подари ми ги един готвач. Те... те ми помогнаха да направя най-подходящото ястие за мен – казал колебливо Васил.

- Може ли да опитам от ястието? – поруменяла Александра.

Двамата яли от вълшебната гозба, говорили си и се усмихвали, а колегата напуснал заведението бос и по-щастлив отвсякога, защото за първи път през живота си сам забъркал вълшебна каша, от която можел да направи двама души щастливи.

Днес, в деня на тяхната сватба, срещнах щастливия конкурент на Васил. Той празнува заедно с влюбената двойка и мога да ви уверя, че сърцето му прелива от добри чувства към младоженците. Това не се случва за друго, а защото точно те, които стоят пред вас сега, му показаха, че и той има добро сърце, което да приготвя любов за другите, че и той като Васил може да се нарече вълшебен готвач.






www.podarimiprikazka.com
www.podarimiprikazka.blogspot.com
автор: Диана Петрова
за контакти: info@podarimiprikazka.com